Инж. Васил Василев : Членувам в едно от най – добрите ловни сдружения в страната

Инж. Васил Василев, Председател на Управителния съвет на Националното ловно-рибарско сдружение  „Съюз на ловците и риболовците в България”

Уважаеми членове на СЛРД „Троян” – гр. Троян,    скъпи читатели,                                                                                                Пиша тези редове с особено чувство. От една страна, най-съкровените спомени от детството ми са свързани с моя роден град Троян и със село Черни Осъм – там израснах и имах възможността да се докосна до прелестите на Стара планина, да почуствам величието на старите букови гори, свити в дълбоките дерета на Краевица и Нешковци, в които се пристъпва като в храм, да крача с трепет по тесните скални пътеки на Стенето, удивлявайки се от отвесните скали, в които се губят водите на р. Куманица, да се срещам с дивните обитатели на родния Балкан.

 

Още по-скъпи за мен остават хората, които ми показаха магията на лова – ловци с висок морал и отговорност, част от които вече не са сред нас, но винаги ще живеят в спомените ми и от страниците на тази книга. Те предопределиха моя житейски път и решението ми да се посветя на лова. От тях научих това, което не се пише в учебниците и в дебелите книги. Научих колко трудно е да създадеш и съхраниш, а в същото време колко лесно е да разрушиш нещо, градено с години. И най – трудното е да превъзмогнеш себе си – когато дивечът е застанал величествено пред тебе, ти стискаш приклада на пушката, адреналинът кара сърцето ти да блъска в гърдите ти, но въпреки това да не стреляш, защото не трябва... Затова и днес с гордост споделям с хора от всички кътчета на България, а и от чужбина, че съм роден в Троян и ловувам там, където ловува баща ми и са ловували дядо ми, прадядо ми и много от моите предци, за които семейната история не е съхранила ловни спомени.

От друга страна, всички ние, членовете на Сдружение „Ловно-рибарско дружество Троян” – гр. Троян, имаме отговорността да съхраним едно уникално наследство, натрупвано в продължение на повече от 120 години. Именно поради усилията на много именити наши съграждани, отдали значима част от живота си за опазване и развитие на организираното ловно движение в Троян и Априлци, съумяли да съхранят и увеличат дивечовото богатство в Централна Стара планина и най-важното, да не допуснат нечии амбиции да изместят вечното ловно другарство. 

И днес сдружението не отстъпва от наследените традиции, резултатите са видими за всички – Троянската ловна организация в продължение на десетилетия е сред първенците по стопанисване на популациите на благороден елен, сърна и дива свиня в България.  Изобилието от дивеч се дължи не само на природните дадености, но и на системните и целенасочени грижи, които всички ловци полагат за опазване и подпомагане на тези видове и най-вече на високата дисциплина и отговорност, която се съхрани в ловните колективи. 

Това ми дава самочувствието, че членувам в едно от най – добрите ловни сдружения в страната. 

Вярвам, че с общи усилия и за напред ще съумеем да съхраним Ловът като уникална традиция, като неизкоренима част от бита и културата на българина и ще дадем възможност и на нашите деца и внуци да се докоснат до него. Но за това е важно преди всичко да познаваме историята си и да не повтаряме вече допуснати грешки, за което тази книга допринася изключително много.

НАСЛУКА