От зората на човечеството ловът е бил сред основните начини за прехрана. С развитието на земеделието и скотовъдството привилегированите слоеве го превърнали и в акт на развлечение. Ловните успехи са били мерило за точна ръка, ловкост и издръжливост – все качества, чрез които мъжете са доказвали себе си.
И по българските земи, щедро дарени от природата с дивеч, ловът е бил неизменна част от живота на предците ни, а ловците с големи умения са били на особена почит.
Ловът е начин на прехрана и начин на живот, развлечение и страст, но все повече – и грижа, и отговорност към природата и света.
На законова основа тази дейност се поставя в Третата българска държава непосредствено след Освобождението. Тогава е създаден Законът за ловните билети (1880 г.) с автор видният еленчанин Петко Горбанов. Този юридически акт съдържал един член и уреждал както снабдяването с ловни билети, така и съответните такси. Тъй като се ловувало свободно и през цялата година (стига човек да притежава необходимото оръжие), се формира движение за ограничения – например да се бие дивечът извън размножителния период.
Сформиран е първият ловен кръжок, който прераства в ловно дружество ( Търново, 1884 г.). Варненските ловци се сдружават през 1888, а софийските – в 1890 г. Тяхното дружество „Сокол“ поискало от правителството да спре биенето на полезния дивеч и да го защити със закон. Поводът - през зимата на 1892/93 г. климатичните условия били толкова неблагоприятни, че почти унищожили полезния дивеч, който станал жертва на глада, на хищници и бракониери.
С помощта на сдружените софийски ловци е изработен и първият у нас Закон за лова, влязъл в сила през май 1897 г. Слага се ред в ползването на дивечовото богатство. В градове и села се учредяват ловни дружества, тъй като законът поощрява образуването им. Членовете плащали за ловен билет 10 лв., останалите ловуващи - 30. До края на 19.в. в България са създадени повече от 70 ловни дружества с над 10 000 членове.
Предприемчивите троянски граждани не изостават от тенденцията, характерна за предимно големите градове на страната. 18 троянски ловци учредяват на 26 ноември 1897 г. Троянско лофчийско стрелческо дружество „Медун“. За председател на Управителния съвет избират учителя Михаил Койчев, подпредседател става Стефан Власев Балевски, деловодител – Васил Кънев Табаков, а касиер – Никола Иванов Пеновски. Съветници са Кино Маринов, Димитър Иванов и учителят Балю Пеев. Сред останалите членове основатели личат имената на видни троянски родове: Димитър Иванов Дичевски, Иван Пенчев Кавръков, Цанко Таслаков, Иван Марков Марковски, Христо Павлев Стаевски, учителите Минко Миревски, Калю Зембърски, Стефан Миховски, Христо М. Марковски, Павли Икономов, Стоян Терзиев.
На 6 август 1898 г. по инициатива на софийското дружество „Сокол“ в столицата се провежда Учредителен конгрес на ловното движение в страната. Участват 79 делегати, представители на 66 ловни дружества. Решено е софийската организация да ръководи дейността на дружествата, които да са с едно име и един знак. Делегат от Велико Търново (Георги Юруков) предлага името да бъде „Сокол“. Председател на Ръководното бюро става Георги Христович. На 1 януари 1899 г. списание „Ловец“ е обявено за орган на ловджийските дружества. На 5 март същата година указ на княз Фердинанд утвърждава приетия от конгреса устав, общ за всички дружества.
Така през август 1898 г. троянското ловно дружество „Медун“ става поделение на Централното ловно дружество „Сокол“. До 1912 г. членовете на троянския „Сокол“ са между 30 и 50, от града и от цялата Троянска околия.
В онези времена ловът е индивидуален, дните за ловуване и нормите не са ограничени. Няма регистър за собственост на ползваното оръжие, нито контрол върху начина на придобиването му. Повечето пушки са[GL1] тип „тъпкачи“, възпроизвеждат един изстрел. Ползват се „черен барут“ и сачми, които приличат на оловни късове, отлети в домашни условия. По-редки са пушките „централи“, които стрелят с патрони. Масово патроните се приготвят саморъчно.
Организацията до средата на 20.век
Времето на войните – Балканска, Междусъюзническа, Първа световна - се отразява негативно на дружествения живот, който почти замира. Всички ловци членове са изпратени на фронта, някои падат жертва. В този мартиролог (списък на загиналите) е и бившият председател на ловното дружество, учителят Цочо Василев (1913 г.).
Макар и обявен за замрял, дружественият живот не е загаснал напълно. От онова тежко време най-важно е взетото на 10.05.1915 г. решение да се направи стрелбище в м. Сеновоза.
След войните дейността се възражда, стрелбището е изградено, но само за временно ползване.
Между 1921 и 1930 г. членската маса е 140-250 ловци. В следващите 15 години (1931-1946) нараства от 250 до 400.
Троян в този период е с население 4000-5000 души и ловците са един значителен процент от активното население.
В края на 1929 г. в селата и града са образувани 21 отделни дружинки – поради нарастване на членската маса и за по-резултатно администриране. Председателят на такава дружинка е и надзирател на района, където тя ловува.
Между 1925 и 1940 г. е имало ожесточени борби за ръководството на организацията. Повечето членове са искали да се запази надпартийният характер, бурните политически борби да не докосват дружеството. Въпреки този стремеж се стига до ситуация председателят и главният секретар на Ловния съюз от София да дойдат в Троян и да ръководят Общото събрание, за да се постигне помирение.
Обществено-политическата промяна на 9.09.1944 г. не засяга особено дружеството в Троян – в ръководството председателят и подпредседателят доброволно разменят местата си. 12 ловци от града и неколцина от селата са лишени от ловни билети, но след година на повечето членството е възстановено.
През 1946 г. на общо събрание дружеството отбелязва половинвековната дейност на трима от основателите. И тримата са учители по професия: Калю Зембърски, Минко Миревски и Стоян Терзиев. За заслугите им Централният съвет на ловната организация ги награждава с грамоти и позлатени ловни значки.
Риболовното дружество
Името му е „Балканска мряна“, основано е на 22.03.1931 г. Полагало е грижи за охрана на рибата в борба с бракониерството, доставяло риболовни принадлежности и уреди, зарибявало с балканска и дъгова пъстърва горните течения на реките в Троянска околия – Бели и Черни Осъм, Видима.
Спортният риболов с въдица в Троян води началото си от 1938 г., когато руснак, служител в болницата, въвежда използването на този уред. Дотогава в действие са били сакове и серкмета, с които се ловяла риба за домашни нужди (в повечето случаи), по-рядко – за продажба. Сред първите троянци въдичари са пощенският служител Иван Минков, касиерът на Популярната банка Андрея Дочев Андреев, директорът на БЗК банка Иван Александров, зъболекарят в Дебнево Георги Илиев - Гецата.
Към 1948 г. е забранен риболовът с мрежени уреди и така в организацията остават само въдичари спортисти.
Обединение на ловците и риболовците
4 май 1947 г. бележи нов етап в развитието на организацията – „Сокол“ и „Балканска мряна“ се обединяват. Тогава сдружените ловци наброяват 530 души, а риболовците - 298. Членският състав бързо нараства и надминава 1000.
До обединението се стига най-напред на централно ниво – през декември 1945 г. в София Деветнадесетият редовен конгрес на Ловната организация взема решение да се обедини с Рибарския съюз, а неговият върховен орган през март 1947 г. във Варна (Тринадесети рибарски конгрес) единодушно гласува за същото. На 11 април 1947 г. Ловнострелческата организация „Сокол“ и Българският рибарски съюз имат съвместно тържествено заседание. От него тръгва реалното сливане.
Обединителният конгрес е на 12 и 13 юли 1947 г. Единният съюз получава името Народен ловно-рибарски съюз. Целите са опазване, умножаване и разумно стопанисване на дивечовото и рибното богатство.
На втория конгрес през 1948 г. акцентът е върху бракониерството, новия Закон за лова и организационното състояние.
Докато повечето ЛРД в страната са имали в миналото единствено магазинчета за ловно-рибарски материали, троянското може да се похвали с по-богата база, заслуга на инициативните ръководители и членове. Още на 1 юни 1935 г. започва строеж на ловен дом, завършен на 16.11.1935 г. Тогава председател е бил Цанко Д. Таслаков, в строителния комитет са участвали ловците Христо Цвятков Таслаков, Димитър П. Попов и Георги Ив. Вълев. Сградата е в центъра на Троян, двуетажна. На 23.11.1944 г. е дадена под наем на БКП ( Българска комунистическа партия). През 1948 г. е превърната в пионерски дом ( на детската организация в тоталитарното време), а през 1966 г. е съборена и на мястото е построено кино. През 1969 г. със съдебно решение се установява собствеността на ЛРД върху 1820 кв. м площ на това място. По-голяма част от терена, където е бил построен Ловният дом, е била подарена на сдружените ловци от общината, но мястото е било преди това собственост на Работническата партия. По силата на закон всички нейни имоти, конфискувани преди 1944 г., ? се връщат. Около 900 кв. м обаче ловното дружество е закупило от частни лица и е очаквало обезщетение за сградата и тази част от терена, но такова така и не е получено.
През 1947-1949 г. Ловното дружество, „Балканска мряна“ и Шофьорското дружество издигат Ловно-рибарска хижа в м. Яворова лъка. В строителния комитет са участвали Радю Зюмбилски, Марко Лингоров и Минко Грънчаров. Сградата е с ресторант и хотелска част, край нея са рибарници. Като стопански обект е носела значителни доходи на дружеството. В края на 1971 г. е предадена изцяло, пак по силата на закон, на Туристическо дружество „Амбарица“.
